Решение № 4762

към дело: 20171200900058
Дата: 10/23/2018 г.
Председател:Владимир Ковачев
Членове:
Съдържание

взе предвид следното:
Ищец по делото е Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /П./, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район "С.", ул. "У. Г. № , представлявано от М. Й. Г..
Ответна страна е [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. "П." №, представлявано от М. В. Х..
В исковата молба се твърди, че с Решение № 514 на Министерския съвет от 3 юли 2001 г. е открита процедура за предоставяне на концесия върху територия - изключителна държавна собственост - "Ски - зона с център Б." - част от територията на Национален парк "П.", [община], област Б., определена с териториалноустройствения план на извънселищна територия "Ски - зона с център [населено място]", одобрен със Заповед № 09 - 13 на кмета на [община]. С т. 7 от Решение на МС № 738 от 9 ноември 2001 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 2001 г., за определяне на спечелилия конкурса кандидат, министърът на околната среда и водите бил упълномощен да сключи договора за концесия с [фирма], като в решението били определени условията, както и основните права и задължения на страните по договора. В изпълнение на посочената точка от решението, на 21.12.2001 г. между Република България, представлявана от министъра на околната среда и водите, и [фирма] бил сключен договор за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "П.", [община], област Б., за изграждане и експлоатация на "Ски зона с център [населено място]". С чл. 2 на концесионния договор, за начален срок на същия била предвидена датата на подписването му, т. е. 21.12.2001 г. Съгласно чл. 11.2 от договора, концесионерът бил длъжен да заплаща концесионните възнаграждения, предвидени в чл. 3 от контракта. С т. 3.6 било постигнато съгласие за заплащане на концесионно възнаграждение на Националния фонд по опазване на околната среда /НФООС/ в размер на 5 на сто от годишното концесионно възнаграждение. Било установено неизпълнение на задължението на концесионера по чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор да заплаща суми към П., което било правоприемник на НФООС. Задължението на [фирма] към П. било платимо до 15-то число на май на годината, следваща отчетния период. След извършване на проверки на място и такива по документи, било установено трайно неизпълнение на задължението на концесионера за плащане на концесионното възнаграждение по чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор в полза на П.. Изготвените при проверките констативни протоколи били подписани от представители на концесионера [фирма] без възражения. С писма с изх. № 26-00-2467 от 20.07.2011 г., 26-00-3660 от 15.02.2012 г. и 26-00-3660 от 14.03.2012 г. концесионерът бил поканен да предприеме незабавно всички действия за изпълнение на поетите финансови ангажименти по концесионния договор за периода 2005 - 2013 г. Размерът на годишното концесионно възнаграждение, дължимо към МОСВ, бил 1 774 689,73 лв. Предвид определения механизъм за изчисляване на дължимата сума по чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор в полза на П., а именно - 5 % върху годишното концесионно възнаграждение, за периода 2005 - 2013 г. дължимото възнаграждение към П. било 88 734,48 лв. Ответникът не бил погасил задълженията си и до момента. Следвало да се вземе предвид и ДДС върху сумите, представляващи концесионно възнаграждение в полза на П. по смисъла на чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, които трябвало да се заплатят след влизане в сила на 30 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, обн. в ДВ, бр. 94 от 30.11.2010 г., за периода 2010 - 2013 г., общо в размер на 9491,59 лв. К. изпаднал в забава на следните дати: 15.05.2006 г., 15.05.2007 г., 15.05.2008 г., 15.05.2009 г., 15.05.2010 г., 15.05.2011 г., 15.05.2012 г. и 15.05.2013 г., като мораторната лихва била общо в размер на 39 044,29 лв. За неизпълнение или за забавено изпълнение на задълженията си по договора концесионерът дължал и неустойка в размер на 10 пункта над основния лихвен процент на БНБ към датата на плащане на неустойката, съгласно чл. 18 от концесионния договор, поради което се претендира и сума в размер на 39 044,29 лв. за периода 2005 - 2013 г. Дължимият ДДС върху претендираните неустойки за 2010 - 2013 г. бил в размер на 2167,96 лв. Иска се осъждане на ответника да заплати на П. обща сума от 178 482,61 лв., от които:
I - дължими суми за 2005 г.:
1 - 2848,56 лв. - концесионно възнаграждение за 2005 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 2966,46 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2005 г., дължима за периода от 15.05.2006 г. до 31.03.2015 г., и
3 - 2966,46 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор;
II - дължими суми за 2006 г.:
1 - 5488,35 лв. - концесионно възнаграждение за 2006 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 4984,08 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2006 г., дължима за периода от 15.05.2007 г. до 31.03.2015 г., и
3 - 4984,08 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор;
III - дължими суми за 2007 г.:
1 - 8875,22 лв. - концесионно възнаграждение за 2007 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 6762,18 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2007 г., дължима за периода от 15.05.2008 г. до 31.03.2015 г., и
3 - 6762,18 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор;
IV - дължими суми за 2008 г.:
1 - 13 007,10 лв. - концесионно възнаграждение за 2008 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 7963,03 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2008 г., дължима за периода от 15.05.2009 г. до 31.03.2015 г., и
3 - 7963,03 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор;
V - дължими суми за 2009 г.:
1 - 11 057,30 лв. - концесионно възнаграждение за 2009 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 5528,72 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2009 г., дължима за периода от 15.05.2010 г. до 31.03.2015 г., и
3 - 5528,72 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор;
VI - дължими суми за 2010 г.:
1 - 9262,95 лв. - концесионно възнаграждение за 2010 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 1852,59 лв. - ДДС върху концесионното възнаграждение за 2010 г.,
3 - 3675,37 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2010 г., дължима за периода от 15.05.2011 г. до 31.03.2015 г.,
4 - 3675,37 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор, и
5 - 735,07 лв. - ДДС върху неустойката по чл. 18 от концесионния договор;
VII - дължими суми за 2011 г.:
1 - 11 866,80 лв. - концесионно възнаграждение за 2011 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 2373,36 лв. - ДДС върху концесионното възнаграждение за 2011 г.,
3 - 3479,29 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2011 г., дължима за периода от 15.05.2012 г. до 31.03.2015 г.,
4 - 3479,29 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор, и
5 - 695,86 лв. - ДДС върху неустойката по чл. 18 от концесионния договор;
VIII - дължими суми за 2012 г.:
1 - 13 183,45 лв. - концесионно възнаграждение за 2012 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 2636,69 лв. - ДДС върху концесионното възнаграждение за 2012 г.,
3 - 2514,05 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2012 г., дължима за периода от 15.05.2013 г. до 31.03.2015 г.,
4 - 2514,05 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор, и
5 - 502,81 лв. - ДДС върху неустойката по чл. 18 от концесионния договор;
IX - дължими суми за 2013 г.:
1 - 13 144,75 лв. - концесионно възнаграждение за 2013 г., дължимо на основание чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор, заедно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.,
2 - 2628,95 лв. - ДДС върху концесионното възнаграждение за 2013 г.,
3 - 1171,11 лв. - лихва за забава върху концесионното възнаграждение за 2013 г., дължима за периода от 15.05.2014 г. до 31.03.2015 г.,
4 - 1171,11 лв. - неустойка, дължима на основание чл. 18 от концесионния договор, и
5 - 234,22 лв. - ДДС върху неустойката по чл. 18 от концесионния договор.
Ответникът е подал отговор, в който твърди, че исковата претенция в голямата си част е погасена по давност /приложима била тригодишната такава/. Изключение били плащанията, отнасящи се до 2012 и 2013 г. Ищецът неправилно тълкувал нормата на чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ. Тя не създавала пряко задължение за концесионера, който да внася допълнително още 5 % върху сумата на концесионното възнаграждение. Отношенията за въпросните 5 % от концесионното възнаграждение били ясно и категорично уредени от чл. 6 на Решение № 738 на МС от 09.11.2001 г. за определяне на спечелил конкурса кандидат за предоставяне на концесията за изграждане на ски зоната с център Б., който текст гласял, че на основание чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ концесионерът се задължава да заплаща на Националния фонд за опазване на околната среда към МОСВ 5 на сто от концесионното възнаграждение по ред, определен в концесионния договор. Същото било повторено и в чл. 3, т. 3.6 от споменатия договор. Тези норми не съставлявали и не установявали ново, различно от задължението за заплащане на концесионното възнаграждение, задължение. В одитния доклад за периода от 01.01.2009 до 31.12.2011 г. липсвали констатации, свързани със съществуването или евентуалното неизпълнение на такова задължение. С Решение № 514 на МС от 03.07.2001 г. била открита процедурата за предоставяне на концесията. Никъде в това решение не се споменавало за допълнително плащане в размер на 5 % отделно от самото концесионно възнаграждение. Оспорва се твърдението на ищеца, че той е начислил ДДС за периода 2010 - 2013 г. След закриването на Националния фонд за опазване на околната среда, тъй като нямало вече на кого да превежда въпросните 5 %, дружеството превеждало в пълен размер концесионното възнаграждение по сметка на МОСВ. Предявените от П. искове били неоснователни и подлежали на отхвърляне.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. В същата сочи, че не споделя съображенията, изтъкнати в отговора на ответника. Вземанията не били погасени по давност. Прилагала се петгодишната такава. Дължал се и претендираният ДДС върху концесионните възнаграждения за периода 2010 - 2013 г. Ответникът погрешно тълкувал текста на чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ и на чл. 3, т. 3.6 от концесионния договор. Предвиденото там възнаграждение било различно от общото концесионно възнаграждение, дължимо на МОСВ. П. било правоприемник на НФООС.
Постъпил е и допълнителен отговор от ответника. Претендираните плащания били периодични и затова били погасени с кратката давност. П. не било фактурирало сумите, поради което и ответникът не дължал ДДС върху тях.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в разпоредбите на чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ, чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог.
Съдът разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като указа на ищеца да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договора за концесия и че ответникът дължи претендираните суми на поддържаните в исковата молба /основна и допълнителна/ основания, а на ответника - че трябва да докаже възраженията си, подробни развити в отговорите /първоначален и допълнителен/.
Възражението, че предмет на делото е публично държавно вземане, което следва да се събере по правилата на ДОПК, а не по тези, регламентирани в ГПК, и поради това спорът не е подсъден на гражданския /търговския/ съд, се явява неоснователно. В случая сумата се претендира на база чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ. Средствата, посочени там, не попадат сред изброените в чл. 162, ал. 2 от ДОПК. П. не е държавно учреждение, а предприетие, създадено по реда на чл. 62, ал. 3 от ТЗ, т. е. то е субект, различен от държавата, отделно юридическо лице е и вземанията му могат да бъдат само частни такива. Ето защо именно гражданският /търговският/ съд е компетентен да разгледа и да се произнесе по настоящия правен спор.
След като анализира събраните по делото доказателствени материали /документи и заключение на вещо лице/, Окръжен съд Благоевград достигна до заключението, че предявените искове се явяват редовни, допустими и частично основателни.
По силата на нормата на чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ, на П. се дължат "средства в размер 5 на сто върху сумата по всеки концесионен договор за защитена територия-изключителна държавна собственост". Използваният от законодателя предлог "върху", а не "от" ясно показва, че не се има предвид част от самото концесионно възнаграждение по договора, а съвсем друго, отделно вземане. У. в чл. 6 от Решение № 738 на МС от 09.11.2001 г. за определяне на спечелил конкурса кандидат за предоставяне на концесия върху територия-изключителна държавна собственост, част от НП "П.", с площ от 99,55 ха, за изграждане на "Ски зона с център Б.", израз "от концесионното възнаграждение" не е в състояние да промени горния извод, защото не може текст от решение да бъде с по-голяма сила от текст на закон. В чл. 3.6 от концесионния договор също е записано "от", но след това изрично е включена уговорката "освен ако със закон не се предвижда друго", а в случая се предвижда именно "друго".
Ответникът изрично признава в отговора на исковата молба, че не е плащал средства в полза на П. на основание договора за концесия. Това се установява и от неоспореното заключение на експертизата. Не може да бъде споделено възражението на ответната страна, че не знаела на кого да превежда сумата след като НФООС прекратил съществуването си - актът на МС, по силата на който П. е правоприемник на правата и задълженията по всички договори на НФООС, е обнародван в "Държавен вестник", бр. 3 от 10.01.2003 г. /Постановление № 319 на МС от 29.12.2002 г. за приемане на Правилник за устройството и дейността на П./, и по презумпция е станал известен на всички лица, органи и организации в Република България.
Съществена част от претенциите се оказва погасена по давност. Такова възражение е направено изрично с отговора на исковата молба. В случая е приложима тригодишната давност. Вземането по чл. 74, ал. 1, т. 5 от ЗЗТ притежава всички белези на периодичното плащане, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, докладвано от съдиите М. К. и М. П. - повтарящо се задължение за предаване на пари, имащо единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени равни интервали от време, а размерът на плащането е определяем и не е необходимо да е еднакъв. Ето защо релевантна се явява именно т. нар. "кратка" давност. Исковата молба е постъпила в СГС на 06.04.2015 г., т. е. непогасени по давност ще са всички суми, които се претендират от ищеца и са станали изискуеми след 06.04.2012 г. Съгласно чл. 3.6 от концесионния договор, крайният срок за плащане от страна на концесионера е 15-ти май на следващата година, а не на текущата, за която сумата се дължи. Съобразно тази разпоредба, в случая в полза на П. следва да се присъдят само сумите, дължащи се за 2011, 2012 и 2013 г. /изискуемостта на сумата за 2011 г. е настъпила на 15.05.2012 г., т. е. след 06.04.2012 г./, заедно със съответния ДДС, като размерите им са потвърдени от вещото лице в неговото заключение /обстоятелството, че П. не е начислило ДДС, не се отразява на дължимостта му на общо основание/. Неустойка за 2011, 2012 и 2013 г., според настоящия съдебен състав, не се дължи, защото чл. 18 от договора говори за "забавено плащане на концесионното възнаграждение", а, както вече се изясни, вземането на П. не е за концесионно възнаграждение. На общо основание, в полза на ищеца трябва да се присъди и поисканата мораторна лихва върху сумите, дължащи се за 2011, 2012 и 2013 г., както и съответната законна такава.
Разноски се следват и на двете страни съобразно уважената/отхвърлената част от исковете. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед големия брой на претенциите, техния сериозен размер, повишената фактическа и правна сложност на делото, неговата немалка времева продължителност, както и съществения обем на доказателствените материали, а и е нужно да се отбележи, че българските съдилища вече не са обвързани от размерите на адвокатските хонорари, регламентирани в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /в този смисъл е и решението на С., първи състав, от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 - [фирма] срещу Й. К., и C-428/16 - [фирма] срещу Е. Я./, и свободно могат да присъждат възнаграждения както под, така и над тях.
В. от изложеното, съдът
РЕШИ:

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. "П." №, представлявано от М. В. Х., да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район "С.", ул. "У. Г." №, представлявано от М. Й. Г., следните парични суми:
1 - 14 240,16 лв. /четиринадесет хиляди двеста и четиридесет лева и шестнадесет стотинки/, дължими за 2011 г. на основание чл. 3.6 от договора за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "П.", [община], област Б., за изграждане и експлоатация на "Ски зона с център [населено място]", сключен в [населено място] на 21.12.2001 г., с включен ДДС, мораторна лихва от 3479,29 лв. /три хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, дължима за периода от 15.05.2012 г. до 31.03.2015 г., както и законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
2 - 15 820,14 лв. /петнадесет хиляди осемстотин и двадесет лева и четиринадесет стотинки/, дължими за 2012 г. на основание чл. 3.6 от договора за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "П.", [община], област Б., за изграждане и експлоатация на "Ски зона с център [населено място]", сключен в [населено място] на 21.12.2001 г., с включен ДДС, мораторна лихва от 2514,05 лв. /две хиляди петстотин и четиринадесет лева и пет стотинки/, дължима за периода от 15.05.2013 г. до 31.03.2015 г., както и законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и
3 - 15 773,70 лв. /петнадесет хиляди седемстотин седемдесет и три лева и седемдесет стотинки/, дължими за 2013 г. на основание чл. 3.6 от договора за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "П.", [община], област Б., за изграждане и експлоатация на "Ски зона с център [населено място]", сключен в [населено място] на 21.12.2001 г., с включен ДДС, мораторна лихва от 1171,11 лв. /хиляда сто седемдесет и един лева и единадесет стотинки/, дължима за периода от 15.05.2014 г. до 31.03.2015 г., както и законната лихва, считано от 01.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район "С.", ул. "У.Г." №, представлявано от М. Й. Г., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. "П." №, представлявано от М. В. Х., основаващи се на договора за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "П.", [община], област Б., за изграждане и експлоатация на "Ски зона с център [населено място]", сключен в [населено място] на 21.12.2001 г., в останалата им част - за всички суми от 2005 до 2010 г., както и за неустойките и ДДС върху тях за 2011, 2012 и 2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. "П." №, представлявано от М. В. Х., да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район "С.", ул. "У. Г." №, представлявано от М. Й. Г., направени по делото разноски от 2283,46 лв. /две хиляди двеста осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, изчислени и присъдени съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район "С.", ул. "У. Г." №, представлявано от М. Й. Г., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], ул. "П." №, представлявано от М. В. Х., направени по делото разноски от 5237,80 лв. /пет хиляди двеста тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/, изчислени и присъдени съобразно отхвърлената част от предявените искове.
На страните да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Софийския апелативен съд, с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
849D477B076000A0C225832F003C8871.rtf