Решение № 1185

към дело: 20121200500986
Дата: 03/27/2013 г.
Председател:Росен Василев
Членове:Величка Борилова, Николай Грънчаров
Съдържание

за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от Н. И. Б., ЕГН *, от град Я., област Б., ул.“Ц. Б. І.” № , взискател по изпълнително дело № 404/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д., срещу Постановление от 29.06.2012г. на ЧСИ Ш. Д., с рег. № и район на действие ОС Благоевград, с което Изпълнително дело № 404/2010г. по описа на същия е прекратено на основание чл. 433 от ГПК и поради изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
Недоволен от постановения акт на ЧСИ Ш. Д., жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното постановление на ЧСИ, като неправилно и незаконосъобразно и да върне делото за продължаване на изпълнителното производство. Навадени са с жалбата доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оплакването с жалбата по същество е свързано с твърдението, че обжалваното постановление на ЧСИ е правно необосновано, тъй като в разпоредбата на чл. 433 от ГПК липсва посочено основание за прекратяване на изпълнителното производство- поради постъпило възражение от длъжника за погасяване на вземането по давност. Така изводите на ЧСИ Шукри Дервиш по ИД № 404/2010г. са в нарушение на закона.
След връчване на препис от жалбата и в срока по чл. 436 ал.2 от ГПК, по делото не е депозирано становище от длъжника по изпълнителното дело.
В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ Шукри Дервиш изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че на 31.10.2011г. по образуваното ИД № 404/2010г. е било депозирано възражение от длъжника- “. Е. –Я., с което е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането, инкорпорирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, като длъжника е възразил, че предприетите от ЧСИ Ш. Д. по ИД № 404/2010г. действия, са извършени след погасяването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя, като се иска от ЧСИ Ш. Д.да прекрати образуваното изпълнително дело. В мотивите по чл. 436 ал.2 от ГПК са изложени съображения, че съобразно чл. 111 б.”в” от ЗЗД, погасяват се с изтичане на тригодишен срок, вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, като частният съдебен изпълнител е длъжен да се занимае с въпроса за погасяването на вземането по давност, само въз основа на изрично възражение от длъжника в рамките на изпълнителното производство в тази насока, тъй като ЧСИ не е длъжен да следи служебно за погасителната давност. Бездействието на кредитора в този случай следва да се приравни на загуба на интерес от последващо изпълнение, поради което се погасява правото на кредитора да търси защита за упражняването на това му право по принудителен ред, като при изрично възражение от длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност, се погасява правото на кредитора да търси правата си чрез намесата на държавата, но не и правото му да получи изпълнение, ако такова последва от длъжника, макар и след изтичане на срока на погасителната давност. В тази връзка се изказва становище в изложените мотиви от ЧСИ Ш. Д., че жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изпълнително дело № 404/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д. намира следното:
Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Изпълнителното производство е образувано по молба от Н. И. Б., въз основа на издаден Изпълнителен лист от 24.02.2003г., издаден на основание чл. 237, 242 до 249 от ГПК, по гр.д № 498/2001г. по описа на РС Разлог, срещу длъжника – “. Е. -Я., за сумата – 1 160.00лв., съставляваща неизплатена наемна цена, по договор за наем на частна земеделска земя, сключен на 12.02.1999г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2001г. до окончателното изплащане на дължимото, сумата 840.00лв., представляваща неизплатена наемна цена, по договор за наем на частна земеделска земя, сключен на 12.02.1999г., ведно със законната лихва, от датата на завеждане на исковата молба – 10.09.2001г., до окончателното изплащане на дължимото, сумата 594.90лв., съставляваща мораторна лихва върху претендираните суми, за периода от 12.02.1999г. до 10.09.2001г./датата на предявяване на исковата молба/, както и сумата 300лв. за държавна такса по делото и 3.00лв. за издаване на изпълнителен лист.
В писмената молба за образуването на изпълнителното производство, взискателят Н. И. Б., на основание чл. 323 ал. 2 от ГПК/отм./ е направил искане до ЧСИ Ш. Д., за започване на принудително изпълнение за събиране на вземането, като изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника и ако не бъде платено дължимото, да извърши опис и публична продан на движимите и недвижими вещи на длъжника, като за целта да извърши цялостно проучване на имуществото на “. Е. –Я..
С Разпореждане от 26.05.2010г., на основание чл. 426 от ГПК е било образувано изпълнително производство, като е било образувано въз основа на молбата на Н. И. Б. и представения изпълнителен лист- ИД № 404/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д.. На длъжника – “. Е. -Я., е била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която е получена от него на 02.06.2010г., но доброволно заплащане на дължимото не е последвало.
Съдия изпълнителят е поискал справка от ОД на МВР Благоевград, относно регистрацията на леки и товарни автомобили, собственост на “. Е. –Я., от ТД на НАП Благоевград, справка за банковите сметки на дружеството длъжник, за което е получил отговор от запитаните институции и на 07.10.2011г. по ИД № 404/2010г. е било изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК” ЕАД, за запориране до размера на дължимото на банковите сметки на “. Е. –Я.. Същото запорно съобщение е било изпратено и до „Уни Кредит Булбанк” . Запор е бил наложен от ЧСИ Ш. Д. по ИД № 404/2010г. и върху МПС, собственост на дружеството длъжник.
На 31.10.2011г. по ИД № 404/2010г. е постъпило писмено възражение от “. Е. –Я., чрез законния представител на дружеството длъжник, с което пред ЧСИ Шукри Дервиш по изпълнителното производство, е наведено възражение за изтекла погасителна давност на вземането, инкорпорирано в изпълнителния лист, като на основание чл. 433 от ГПК, е поискано от частния съдебен изпълнител да прекрати производството по ИД № 404/2010г. по неговия опис.
С обжалваното Постановление на ЧСИ Ш. Д., от 29.06.2012г. по ИД № 404/2010г. по неговия опис, производството е било прекратено на основание чл. 433 от ГПК, поради това че е постъпило от длъжника възражение за погасяване по давност на вземането на кредитора, за което е образувано изпълнително производство, на основание чл. 111 от ЗЗД.
При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:
Депозираната жалба е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл.436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Ш. Д., пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Благоевград. Жалбоподателят е процесуално легитимиран да подаде така изготвената жалба, като е надлежна страна – взискател по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване правен акт- прекратяване на изпълнителното производство и в съответствие с нормите на чл.435 ал. 1 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Въпросът за погасителната давност, уреден в чл. 110 и следващите от ЗЗД, може да бъде съотнесен към всички правоотношения, доколкото липсва изрична законова забрана за това. Ето защо такова възражение може да бъде направено от длъжника и в рамките на изпълнителното производство, като възражение срещу вземането на взискателя- Н. И. Б., както е направено и в настоящия случай от представителят на “. Е. –Я., пред ЧСИ Шукри Дервиш по ИД № 404/2010г. по неговия опис. Вземанията се погасяват чрез различни правни способи, но не и чрез изтичане на определен период от време, какъвто е изрично предвидения в закона институт на погасителната давност. Доказателство за това е разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, която предвижда че ако длъжникът изпълни, дори и след изтичане на срока на погасителната давност, той не може да иска връщане на платеното, като се позове на изтеклата погасителна давност. Това е така, защото с изтичането на погасителната давност не се погасява самото вземане, а кредитора се лишава от държавна защита- той не може да предяви иск пред съда за претендиране на вземането си, а ако съдът вече е постановил съдебно решение по така предявен иск, кредиторът не може да принуди длъжника да изпълни, като предприеме чрез съдия изпълнителя действия за принудително осъществяване на вземането.
Ако са налице следователно материално правните предпоставки за приложението на института на погасителната давност, безспорно основен по настоящото дело се явява въпроса – може ли съдия изпълнителят да прекратява производството по вече образувано изпълнително дело, позовавайки се на института на погасителната давност. Правилни са доводите на жалбоподателят Н. И. Б., че в разпоредбата на чл. 433 ал.1 от ГПК, са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като института на погасителната давност не е визиран измежду тях като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Предвидена е възможността за съдия изпълнителят да прекрати с постановление изпълнителното производство, тогава когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с изключение на делата за издръжка и това основание е визирано в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, като същото съставлява своеобразна санкция за бездействието на кредитора по изпълнителното дело. В съдебната практика, изразена в редица решение на ВКС на РБ, се приема че изпълнителният процес в този случай се прекратява ex lege, като постановлението на съдебния изпълнител има декларативно, а не конститутивно действие, тъй като същото само прогласява настъпването на визирано в хипотезиса на чл. 433 ал.1 от ГПК правно основание за това прекратяване. Срока е преклузивен и за него съдия изпълнителят следи и служебно, като не е необходимо да е налице възражение от длъжника за да бъде издадено постановление за прекратяване на принудителното изпълнение.
Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт- погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес. Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Именно поради тази причина, както правилно жалбоподателят е навел доводи в жалбата си, в разпоредбата на чл. 433 ал. 1 от ГПК, където основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитивно и изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на погасителната давност не е предвиден. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл. 433 ал.1 т. 7, че изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение, влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК.
Жалбата е основателна, тъй като на длъжника е предоставена от закона/чл. 439 от ГПК/, процесуалната възможност да оспорва чрез иск изпълнението, с който длъжника по едно изпълнително дело, може да оспори изпълнението по общия исков ред и при това основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден съдебния акт като изпълнително основание./чл. 439 ал. 2 от ГПК/. Касае се за едно исково, състезателно производство, в което длъжникът може да прави доводи срещу изпълнението, когато то е основано на съдебно изпълнително основание/съдебно решение/, какъвто е и настоящия казус, при това да наведе правни доводи, основани на факти настъпили след влизане в сила на съдебното решение въз основа на което е издадения изпълнителен лист. Безспорно такъв довод може да е и погасяването на вземането по давност. В аспекта на изложеното, безспорно е че тази преценка не може да бъде предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, като тази преценка не е била и в прерогативите на ЧСИ Ш. Д., по ИД № 404/2010г. по неговия опис. Тава е така, тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността като материално правен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, по общия исков ред пред съда. Едва въз основа на влязло в законна сила съдебно решение по такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл. 433 ал.1 т. 7 от ГПК, би могъл да прекрати изпълнителното производство, поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.
В настоящият случай ЧСИ Ш. Д., като е пристъпил към обсъждане на направеното пред него в изпълнителното производство възражение за погасяване на вземането по давност, е излязъл извън рамките на своите правомощия, като недопустимо се е занимал с въпроса дали вземането е погасено по давност, а в крайна сметка е стигнал и до неправилния и незаконосъобразен извод за прекратяването на изпълнителното производство, в нарушение на процесуалния закон и по- конкретно при липса на основания за това в изричната норма на чл. 433 ал.1 от ГПК. Обжалваното Постановление от 29.06.2012г. на ЧСИ Ш. Д., с което Изпълнително дело № 404/2010г. по описа на същия е прекратено е назаконосъобрано и на още едно основание- същото не е мотивирано, тъй като ЧСИ нито е посочил какви са съображенията му за да счете че вземането е погасено по давност, нито е посочил на коя от изчерпателно изброените основания в нормата на чл. 433 ал.1 от ГПК, същият е прекратил изпълнителното производство.
По изложените съображения, жалбата е основателна и следва да се отмени прекратяването на изпълнителното производство, като делото се върне на ЧСИ Шукри Дервиш, за продължаване на действията на съдия изпълнителят съобразно исканията на взискателя.
Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление от 29.06.2012г. на ЧСИ Ш. Д., с рег. № 796 и район на действие ОС Благоевград, с което Изпълнително дело № 404/2010г. по описа на същия е прекратено, като НЕЗАКОНОСЪОРАЗНО.
ВРЪЩА Изпълнително дело № 404/2010г. по описа на ЧСИ Ш. Д. за продължаване на действията на съдия изпълнителят по осъществяване на принудително изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


File Attachment Icon
0A6873514C5B725EC2257B3C000E3B2D.rtf